Всъщност в моята лична история няма нищо изключително, но за моя мъничък свят осъзнаването на това какво искам да правя, ми донесе много голям смисъл и стойност.

 Преподавател съм по български и литература и винаги съм се опитвала да привнасям значимост в живота си.

Дълго време изпитвах множество противоречия по отношение на моята работа, защото възможностите ми са просто човешки и така осъзнах, че не съм супергерой.

Недостигът на време, лутането в дейности, които не ме удовлетворяват, принудата да се поставям в ситуации, които не ме вдъхновяват – всички тези фактори ме накараха да взема нещата в свои ръце.

Станах и родител на дете, което е много умно, но с множество пропуски в обучението. Може би ситуацията със сина ми беше катализаторът, който отприщи промяната.

Напуснах системата на образование, за да се отдам на преподаването.

Взех за себе си решението да се посветя изцяло на подготовката на сина си и на други такива деца, изпаднали в подобна ситуация – умни, можещи и все пак имащи пропуски, които ги спъват по пътя им към успеха.

Напуснах, за да се фокусирам изцяло върху своята професия и да показвам на децата, желаещи да ме чуят, възможностите за развитие, които литературата дарява, а и да им дам самочувствие чрез грамотността.

Най-накрая осъзнах какво искам да променя и как искам да преподавам. Трябваше да се отдам изцяло само и единствено на подготовката на учениците, за да постигат отлични резултати, без странични разсейвания, и да успея да ги превърна в грамотни млади хора със самочувствие.

Разбира се, наясно бях, че не за всеки това е ценност, и затова реших да работя точно с тези, за които имаха значение предметът ми и грамотността.

Аз бях взела за себе си решение.

Искам да бъда разбрана правилно.

 Изпитвам изключително уважение към образователната система, защото всеки човек според мен трябва да чувства респект към образованието. Изпитвам и уважение към колегите, които стоически издържат на множество предизвикателства, борейки се да съхранят и себе си. Разбира се, че има много трески за дялкане в нашето образование, но това е друга тема. Редно е у всеки да се възпитава изначална почит към учението, защото така се оформя общностния ни дух.

 Заради стойността, която исках да нося в живота, реших да създам нещо свое – игра по моите собствени правила. Пожелах да дам знание, размисъл, дълбочина на немного на брой ученици – толкова, колкото можех да поема с възможностите си на обикновена жена.

Създадох система на преподаване с фокус върху нагласата за резултати и постигането на предвидими успехи – чрез предварително изготвени материали на достъпен език, до чиито обобщения достигаме заедно в час, които, разбира се, после могат и да прочетат, и да изгледат отново на запис, за да преговорят. Положих специално усилие, за да наложа подкрепяща атмосфера на обич и грижа в школата. Концентрирах се изцяло върху постиженията на децата, разбрах чрез какви стъпки напредват най-добре, създадох ги и ги приложих.

Започнах да работя с подбрани ученици, на които им е приятно да посещават занятията ни. Моите часове се превърнаха в радостен празник на общуването. Осъзнах, че не мога да огрея всички, а само тези, които искат да бъдат  огрени от мен, но на тях мога да се раздам на сто процента. А пък синът ми влезе в мечтаната гимназия.

…Няма да казвам сега вторият ми син как отново ме обучава какви са новите възприятия на децата днес – седем години по-късно. Днешните деца са много умни, изключително нетърпеливи, напълно неориентирани, непокорни, свръхемоционални и с голямо самочувствие. Почти никое от тези деца вече не проявява интерес към оценките и дори показва явен непукизъм към тях. И все пак са респектиращо амбициозни! Единственият начин да се разбереш с такива ученици е да им покажеш, че ги обичаш, да им дадеш полза и ясни правила.

 И така в крайна сметка създадох своята стойност и удовлетворение от живота си, защото вярвам, че давам ценност на учениците си, а ако съхранят някакъв кратък миг на емоционален спомен с мен, това ще ме направи най-щастливия човек на света.

Благодарна съм, че пресътворих моя смисъл и това ми носи огромно удовлетворение. А резултатите не закъсняха – заедно изграждаме по-добра версия на самите себе си, с неколкократно по-добри оценки от преди, като вярвам, че освен чисто практичната насоченост за повишаване на успеваемостта и грамотността  давам на децата и една духовна искрица, която да разпалват и поддържат в живота си.

Благодаря на моите ученици, че заедно създаваме ценност и се развиваме, и затова се посвещавам на тях и на подобряването на резултатите им, което ми носи истинско задоволство!