Днес общувахте ли с детето си?

Днес общувахте ли с детето си?
Такаа… Много клиширана тема, ще кажете!
Да, регулярно май се върти по медиите тая тема и пак не ú обръщаме нужното внимание!
Днес общувахте ли с детето си?!
Съзнателно, искрено, дълбоко!
А казахте ли му, че го обичате?!
„Ама то вече е тийнейджър и не обича такива лиготии!“
О, повярвайте, синът Ви или дъщеря Ви има нужда да чува тези думи, колкото и да отрича и да се противопоставя на прегръдките и нежностите! В пубертет са все пак, длъжни сме да изтърпим и това. Ние сме родители и трябва съзнателно да се учим да бъдем такива, колкото и грешки да допускаме.
За да изгради ученикът нагласа за успех и самочувствие, което да му помогне и на изпита, не са нужни само знания!
Всъщност, когато дойде при мен детето и започнем работа, аз придобивам лесно представа какви успехи може да постигне детето и дали има потенциала да повиши бързо резултатите си. И повярвайте ми – изводите не си ги вадя от тест, който му давам да реши. Да, аз пускам упражнения и тестове, но не ме интересува толкова много крайният резултат. Наблюдавам всъщност поведението, самочувствието, темперамента, възпитанието, изградените навици на работа и най-вече емоционалната му зрялост.
А всички тези качества се формират и в училище, но!.. най-вече и фундаментално у дома, в семейството.
Подсъзнанието е много по-силно от съзнанието, а първото се създава от опита в семейството.
Затова, за да помогнем на детето си да изгради увереност и самочувствие, ние трябва ежедневно да отделяме време за това – дори да не е много, трябва да е качествено.
Как разбирам аз качественото общуване с детето?
Нямам предвид да го надъхваме или форсираме с фрази или мантри…. (не че няма готини и мотивиращи сентенции)
1. Споделете нещо лично от Вашия ден – така то придобива усещане за значимост.
2. Попитайте го (чак след това) как е минал неговият ден – но не за изпитвания и оценки, а в интимния му свят. Дори да не иска да споделя, Вие споделете нещо пак – не назидателно, а открито, приятелски, искрено.
3. След това попитайте какво става в училище – не пропускайте все пак да проследявате училищния му живот и академичните му познания. Вашият интерес и почит към това ще възпита и у него почит към образованието. Давайте задължително самостоятелност на детето, но винаги се интересувайте и направлявайте действията му със съвети – те са още малки, за да се справят изцяло сами.
4. Кажете му, че го обичате – дори и разговорът да не е потръгнал в правилната посока.
Подкрепяйте го много и в същото време бъдете обективни и открити – родителят трябва да има реална преценка за личността на детето – понякога децата имат склонност да фантазират повечко Подкрепете и това, ако детето Ви е такова, но го върнете обратно на планетата Земя с разумност и логика.
Така всъщност Вие им помагате по един много дълбок, невидим начин да получат видими и отлични резултати.
Хем изглежда лесно, хем е изключително трудно за нас, родителите, да успеем за 20-30 мин. в деня да вдъхнем у децата тази невидима, но така важна подкрепа.
Обаче сме длъжни да го правим – всеки ден опитваме и се учим и ние самите.
Много сте важни за децата си!
Та пак Ви питам:
Днес общувахте ли с детето си? Съзнателно, искрено, дълбоко! А казахте ли му, че го обичате?
… Ако не сте още…. Ами действайте!